Масовата истерия заради цените премина границите на нормалното

Масовата истерия по изкупуване на олио прехвърля границите на нормалното и се превърна в още по-голям проблем за българското общество. След като цената на някои места вече надвишава 5 лв. поведението на хората, подобно на ситуацията с тоалетната хартия отпреди 2 години или пък наскоро разиграната ситуация с опашки по бензиностанциите, вече прехвърли границите на нормалното.

В Бургас мъж почина докато чака на опашка за олио. Възрастна жена бе посинена за евтино олио от 2.99лв. Заснет е и видеоматериал. Опашките за олио превзеха паркингите на големите хипермаркети.

„Войната не е в Украйна, а у нас“, написа Николай Цветков, автор на видеото на жената с посинените ръце.

Да,инфлация има. Да, факт е, че цените се вдигат и най-вероятно ще продължат. Но факт е и друго.

Един от законите на икономиката е, че търсенето определя цената. Прекмерното купуване на продукти в момента може допълнително да завиши цената и никой не се замисля, че нейното сваляне след това ще бъде много трудно.

Освен това олиото не е единственият продукт, който може да се използва като мазнина, а в крайна сметка не е и толкова здравословен.

Ако направим сравнение на цените, в момента олиото стигна диапазона на един от евтините варианти на зехтина, който е доста по-здравословен продукт. Краве маслото също варира в тези граници, като за много хора то е предпочитан продукт. В крайна сметка в едно обикновено домакинство мазнината може да намери заместител и не е жизненоважна.

Никой не се замисля, че освен световната ситуация, икономиката се определя от потреблението и всъщност често в опитите си да се спасим, сами забиваме поредния пирон.

В 21 век битката в хранителните магазини сякаш е доста по-ожесточена от войната в Украйна. Опитваме се да помагаме на бежанците, даряваме каквото можем, създаваме убежища и работни места, а сами се закопаваме.

Хора стоят с часове на опашки без грижа за здравето си, за да закупят един не толкова здравословен и вече не толкова евтин продукт. Зареждаме бидони с гориво, кътаме тоалетна хартия. Зареждаме долапите с каквото можем.

Държавата заприличва на искривена скица от соца, само че тогава май поне е имало някакъв ред и адекватно разпределяне на количествата.

Вече трета година подред наблюдаваме неадекватното поведение на масата, заради нарушения житейски баланс и бомбардирането на съзнанието с противоречива, застрашителна, ограничена от реални факти информация, която превърна обществото в маса, която не може реално да осмисли случващото се и да реагира адекватно.

Маски, ваксини, дезинфекция, липса на продукти, повишаване на цени, ограничения, а сега и стресори като Трета световна война и инфлация.

Да, ситуацията е сериозна, но преди да се предприемат такива необмислени и дори животозастрашаващи действия, е нужно да се запитаме „Има ли смисъл?“