Централната минерална баня в София може отново да се превърне в емблематичен символ на града, почти 40 години след като бе затворена за ремонт. Това заяви Ивайло Захариев от Българската асоциация за термално наследство в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.
На 112-ата годишнина от откриването на Банята бе подписан меморандум за нейното възстановяване между Асоциацията и кмета на София Васил Терзиев. Целта е тя да се върне към активен живот като ключов термален и културен център. Захариев изрази надежда, че съвсем скоро ще бъде обявен международен архитектурен конкурс за реконструкцията, което ще ускори процеса.
По думите му, Централната баня разполага с изключителен ресурс – над 1 милион литра минерална вода дневно – който в момента остава неизползван. Въпреки че в столицата има 12 исторически бани, към момента функционират едва две – в Панчарево и частично възстановената баня, която действа като модерен спа център.
Цел: нов живот за баните на София
Асоциацията си поставя за цел не просто реставрация, а създаване на съвременна мрежа от термални центрове – „дворци на водата“, които да съчетават лечебната и културната стойност на автентичните бани с удобствата на модерния градски живот. Във визията им влизат балнео процедури, басейни, терапии, ресторанти, козметични и спортни услуги, като фитнес и кафенета. Идеята е съоръженията да бъдат ползвани не само от туристи, а най-вече от жителите на София – ежедневно и достъпно.
„Работим активно по възстановяването на банята в кв. Овча купел, която се очаква да отвори врати през август. Това ще бъде още една крачка към реализирането на визията ни – шест основни бани в централната градска част, начело с Централната баня, която трябва да се превърне в бижу на термалността“, подчерта Захариев.
Национален мащаб и предизвикателства
Извън столицата, картината е тревожна – от общо 125 минерални бани в страната функционират едва 50. Останалите – около 75 сгради, много от които с висока архитектурна и културна стойност – се рушат. Асоциацията води разговори с кметове на различни общини, включително Кюстендил и Хасково, но засега приоритет остава София.
Като основен проблем Захариев откроява липсата на координация между институциите – министерства, общини и областни управи – което затруднява ефективното управление и опазване на термалното наследство. Въпреки това, според него в София вече се усеща промяна. Създава се работна група към Столична община, която да движи процесите, а гражданската енергия и натиск дават допълнителен тласък.
„Създаването на термална мрежа от автентични, но модернизирани бани е постижимо. Имаме ресурс, имаме история и вече имаме ангажираност. Остава само да го реализираме“, заключи Захариев.
Снимка: БГНЕС
