[vc_row][vc_column][vc_column_text]Горнобанци спазиха традицията и посрещнаха Тодоровден, наречен още Конски Великден с традиционен празник. Празненството бе организирано от НЧ „Пробуда – 1926г.“
Програмата започна с тържествено почитане на конете, които преминаха от читалището през църквата до сцената. Бе организиран и конкурс за най-красив кон, както и тържествена програма. Традиционните кушии бяха на стадиона.
Тодоровден, наричан също Тодорица, Тудорица и Конски Великден (заради конските надбягвания), е църковен празник, който се отбелязва в първата събота след началото на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.
По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.
Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.
На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Тея, Теа.
Отбелязва се с тържествено почитане на коня и надбягвания с коне – кушии. Оттук и названието Конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
Снимки: Фейсбук
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_gallery interval=“3″ images=“19274,19259,19267,19266,19265,19260,19261,19262,19263,19264,19273,19271,19270,19269,19268,19258″][/vc_column][/vc_row]
