България днес избира бъдещето си в лицето на следващия президент на страната. Българските граждани ще гласуват, за да изберат осмия президент на страната, откакто през 1992 г. бе избран първият държавен глава по реда на действащата Конституция. Разгледай карти
Припомняме, че миналата неделя на първи тур българските граждани избираха от общо 27 кандидатпрезидентски двойки. Нито един от кандидатите не успя да събере повече от 50% от гласовете на избиращите, така че Централната избирателна комисия насрочи за днес балотаж, който е между първите две двойки, получили най-голям брой гласове.
Избирателните секции отворят точно в 7:00 часа сутринта, а гласуването ще продължи до 20:00 часа. При наличие на чакащи пред секциите избиратели изборният ден може да бъде удължен с още един час.
По предварителни данни право на глас на президентските избори имат 6 590 000 души.
За вота в страната са предвидени 9373 секции с машинно гласуване. В секциите с над 780 избиратели ще има по две машини. Общо 11 622 устройства са осигурени за изборния ден.
Извън страната ще бъдат разкрити 613 избирателни секции. В 242 от тях ще може да се гласува с машина, като в 24 секции ще има по две устройства.
Право да гласува има всеки български гражданин, навършил 18 години към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода.Разгледай карти
Избирателите могат да гласуват в населеното място по постоянния си адрес, посочен в личната карта, или по настоящ адрес, ако предварително са подали заявление за вписване в избирателния списък по настоящ адрес.
Начинът на гласуване зависи от броя на избирателите в съответната секция. В секциите с над 300 избиратели по списък гласуването се извършва с машина, а в тези с по-малко от 300 избиратели – с хартиена бюлетина.
Ако в изборния ден възникнат непреодолими външни обстоятелства и машинното гласуване бъде преустановено, вотът продължава с хартиени бюлетини.
При пристигането си в избирателната секция гражданинът представя документ за самоличност пред секционната избирателна комисия. След проверка на данните му той получава възможност да упражни правото си на глас.
При машинно гласуване избирателят отбелязва предпочитаната кандидатпрезидентска двойка на екрана и потвърждава избора си съгласно указанията на устройството. След приключване на процедурата машината отпечатва бюлетина, която се проверява и пуска в предназначената за целта кутия.
При гласуване с хартиена бюлетина избирателят отбелязва избора си по указания начин, сгъва бюлетината и я предава за проверка, след което я пуска в избирателната кутия.
Важно е изборът да бъде отбелязан правилно, за да не бъде бюлетината обявена за недействителна. Гласуването е тайно и никой няма право да принуждава избирателя да показва своя вот.
След края на изборния ден секционните избирателни комисии започват обработката на изборните книжа и установяването на резултатите от гласуването. Те съставят протоколи, които се предават на районните избирателни комисии, а данните от страната и чужбина се обобщават от Централната избирателна комисия.
Първите данни от социологическите агенции могат да дадат ориентир за резултатите още след затварянето на секциите, но те не са официални. Окончателните резултати се обявяват от ЦИК след обработването и проверката на изборните протоколи.
Президентът е държавният глава, избран пряко от гражданите за пет години. Неговата роля е да представлява държавата, да участва в ключови конституционни процедури, да упражнява вето върху законите и да изпълнява функции в областта на отбраната и външната политика. Въпреки прякото си избиране от народа, той не е ръководител на изпълнителната власт – България е парламентарна република.Разгледай карти
Президентът на Република България е държавният глава и представлява страната в международните отношения. Той е една от основните институции в държавната власт, наред с Народното събрание, Министерския съвет и съдебната власт.
Президентската институция има особено значение за политическия живот, защото съчетава представителни функции с конкретни конституционни правомощия. Президентът не ръководи правителството и не управлява пряко държавата, но може да влияе върху политическите процеси в рамките на правомощията си.
Президентът е държавният глава на Република България и представлява страната в международните отношения. Той се избира пряко от гражданите за срок от пет години заедно с вицепрезидента.Разгледай карти
България е парламентарна република, което означава, че президентът не ръководи изпълнителната власт и не замества Министерския съвет. Неговите правомощия са определени в Конституцията и включват представителни функции, участие в ключови държавни процедури и отговорности в областта на отбраната и външната политика.
Държавният глава има право да върне закон, приет от Народното събрание, за ново обсъждане. Това е т.нар. отлагателно вето. Ако парламентът приеме повторно закона с необходимото мнозинство, президентът е длъжен да го обнародва.
Сред правомощията му са още насрочването на избори в предвидените от Конституцията случаи, участието в процедурата за съставяне на правителство, назначаването на служебен кабинет при определените условия, както и функциите му на върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
За президент може да бъде избран български гражданин по рождение, навършил 40 години към датата на изборите и отговарящ на останалите конституционни изисквания.Разгледай карти
Президентът и вицепрезидентът участват в изборите като обща кандидатска двойка. Те се избират с общо, равно и пряко избирателно право при тайно гласуване.
Едно и също лице може да бъде избирано за президент най-много два пъти. Преди встъпването си в длъжност президентът и вицепрезидентът полагат клетва пред Народното събрание.
Президентът е държавният глава на Република България и се подпомага от вицепрезидент. Двамата се избират пряко от българските граждани за срок от пет години, като Конституцията допуска едно преизбиране на президента и вицепрезидента.
