Годишната инфлация в България през август достигна 5,1%, а спрямо юли потребителските цени са се увеличили средно с 0,6%. Най-съществен ръст е отчетен в групата „Транспорт“, показват окончателните данни на Националния статистически институт, публикувани на 15 септември.
През август транспортните услуги и стоки са поскъпнали общо с 5,5%. Най-голямо е увеличението при дизеловото гориво – 13,5% само за месец. Цената на бензин А95 се е повишила с 4%, на бензин А100 – с 3,4%, а на пропан-бутана за автомобили – с 3,1%.
С 30% са поскъпнали винетките, а международните самолетни полети са с 11,2% по-скъпи спрямо юли.
На фона на по-високите транспортни разходи храните и безалкохолните напитки са поевтинели с 0,1% за месец. Сред отчетените понижения са тези при доматите – със 7,8%, картофите – с 6,2%, краставиците – с 4,9%, а дините и пъпешите – с 19,5%.
При други хранителни продукти обаче има поскъпване. По-високи са цените на част от млечните продукти, месото, кафето и някои зеленчуци.
Ръст на цените е отчетен и при редица услуги. Ресторантите са увеличили цените си средно с 0,6%, лекарските услуги – с 0,9%, стоматологичните – с 0,6%, а фризьорските и другите услуги за поддържане на външния вид – с 1,2%.
Според финансовия журналист Стефан Антонов и главния икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов върху инфлацията влияят едновременно външни и вътрешни фактори. В ефира на NOVA двамата посочиха движението на цените на петрола и несигурността около доставките на горива, както и силното вътрешно потребление, кредитната активност и фискалната политика.
Данните на Българската народна банка показват, че кредитите за домакинствата са се увеличили с 20,8% на годишна база през юли, а жилищните кредити са нараснали с 25,7%. Общият размер на заемите за домакинства и нетърговски организации достига 32,129 млрд. евро.
Лъчезар Богданов свързва увеличаването на кредитите и ръста на доходите с по-високо потребление, което според него създава допълнителен натиск върху цените. По думите му движението на цената на петрола също има значително влияние върху инфлацията през последната година.
Експертите коментираха и въвеждането на еврото. Според тях промяната на валутата е настъпила на фона на вече съществуващ инфлационен натиск и не може сама по себе си да обясни цялото поскъпване. Това представлява експертна оценка, а не извод на официалната статистика.
Антонов и Богданов поставиха акцент и върху бюджетната политика. По предварителни данни на Министерството на финансите към края на август салдото по консолидираната фискална програма е отрицателно с около 3 млрд. евро, или 2,4% от прогнозния БВП.
От финансовото министерство посочват, че влошаването на салдото през август се дължи основно на концентрирани плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.
По хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение между държавите от Европейския съюз, годишната инфлация в България през август е 5%, а месечната – 0,8%.
За сравнение, предварителната оценка на Евростат показва годишна инфлация от 3,3% в еврозоната през август. Там най-съществен принос за поскъпването има енергията.
Столица.bg вече съобщи за ускореното поскъпване на дизела през август, когато цената му по българските бензиностанции се е увеличила с около 10% само за няколко седмици.
Снимка: НСИ
