Снощи написах пост за наш си, болничен, злободневен проблем. Как едно Спешно отделение и една болница се налага да работи на ръба на възможното за лекарите и безопасното за пациентите, за да обслужва спешни случаи, докато други спят?
Но това е само малка част от големия проблем „Спешна медицинска помощ“. А петъчната случка е само 1 от последствията от това, че здравната система страда от структурни и организационни проблеми и дефицити, които накрая избиват в най-уязвимата и част – спешната помощ.
И да, проблемът не е само български, както ще видите в статията по-долу. Но пък ние, типично по български, продължаваме да го замитаме под килима, вместо да търсим решения, коментира проблема Ивелина Георгиева, която работи в софийската УМБАЛ „Света Анна“ – бивша Окръжна болница.
Петък вечер.
20.00 часа. Телефонът звъни. Стандартен протоколен разговор с поемащият нощното дежурство шеф на дежурния екип в Спешно отделение. Леко притеснен колегата докладва, че за 12-часовото дневно дежурство са пристигнали 20 линейки на ЦСМП, 2 частни линейки и още няколко тежки случая са транспортирани с частни автомобили. А от КАИЛ са му казали, че нямат нито едно свободно място.
Следва стандартната моя инструкция да се информира Районната координационна централа на ЦСМП, че нямаме реанимационни легла и молим да не насочват повече линейки към нас. И заядливата ми стандартна фраза – „и им напомни, че в София има още 50 болници“. Знам, че няма да го каже, но ей така, да ми мине.
23.00 часа. Телефонът звъни. Още по-притесненият колега докладва, че от началото на нощното дежурство, въпреки обявената липса на интензивни легла, както и легла в ключови клиники, са пристигнали още 5 линейки. Пита дали да свали пациента от последната линейка, защото няма как да я поемат – пациент изписан предния ден от друга болница и върнат тази вечер от втора. Кръвно налягане – 50/30.
„Сваляй, и прави в Спешно каквото можеш. И после пак се обади в ЦСМП и им кажи това, което ти казах преди 3 часа!“
Затварям телефона и искам да се обадя на много хора. Искам да се обадя в ЦСМП, в Министерство на здравеопазването, в Народното събрание. Умирам от желание да събудя 19-годишното момче с афинитет към аномалиите в здравната система, на други активни по темата анализатори, журналисти и т.н.
Искам да им покажа множеството писма, изпратени до отговорните институции, в които излагам проблема. Диаграмите и статистически анализи, които си отлежават в компютъра. Защото не е нужно да си статистически гений, за да видиш следното:
Средно за 24 часа в гр.София с линейки на ЦСМП до болници се траспорират 100 пациента. През лятото, когато хората отидат на море и по-малко. А днес е лято. Но да приемем числото 100, че е лесно за смятане. Средно 4 линейки на час.
Днес от 8,00 до 23,00 в Спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна“ се пристигнали 25 линейки. Средно 2 линейки на час. Т.е 1/2, 50%, всяка втора линейка, един от 2 спешни пациенти. Сигурно мога да го кажа и по друг начин. И не е само днес.
В гр. София НЗОК е сключила договор с над 50 болници с общо над 10 000 легла за активно лечение. УМБАЛ „Света Анна“ разполага с 500 легла. Тоест 1/20, 5%, всяко 20 легло, едно от 20 легла, на които НЗОК плаща.
В гр. София МЗ предоставя субсидия на 8 болници, за да поддържат Спешни отделения. Това в УМБАЛ „Света Анна“, УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Токуда“, УМБАЛ „Царица Йонна“-ИСУЛ, УМБАЛ „НКБ“, УМБАЛ Софиямед“, УМБАЛ „Лозенец“, УМБАЛ „Свети Наум“. Спешно отделение има и във ВМА, много модерно между другото.
Може и да пропускам някой. Т.е. 1/10.
Разбира се, че не се обаждам на никой от гореизброените. Не го правя в много други дни и вечери.
Изчаквам да мине половин час и звъня на дежурния в Спешно отделение. Да питам как са и имат ли нужда от нещо. За да знаят, че ако не друг, то поне ръководството на болницата е зад тях.
Колегата е доста по-спокоен. И за пациента от последната линейка успели да намерят място в реанимация. Може и Бог да се е намесил, защото понякога си взема някой от там. Казвам да ми звънят, ако има нещо и затварям.
Знам, че ще направят всичко възможно да се справят сами. Защото редовно го правят. Въпросът е защо са сами?!
В една огромна болнична система, разходваща огромен ресурс. В която всички болници са равни, някои даже по-равни, по право да го разходват. Но, когато в петък вечер тези, които осигуряват този ресурс с данъците си и със здравните си осигуровки, имат нужда от помощ, има две-три места, където да ги посрещнат.
Бас държа, че в момента същото е в Пирогов…
Аномалия?! Не мисля, че това е думата!
От Фейсбук, д-р Ивелина Георгиева
