Столична община може да изгради собствена система от камери за контрол на скоростта и други нарушения на пътя. Предложението е внесено в Столичния общински съвет от общинския съветник Симеон Ставрев и предстои да бъде разгледано на 5 ноември.
Докладът предвижда създаването на работна група, която да определи необходимите технически средства, местата за поставянето им, разходите и начина за свързване на системата с Министерството на вътрешните работи.
Инициативата стана възможна след промени в Закона за движението по пътищата и приемането на нова наредба на МВР през 2026 г., регламентираща общинските системи за автоматизиран контрол.
Половината от глобите ще остават в бюджета на София
Общините ще могат да получават 50% от приходите от глоби за нарушения, установени с техни автоматизирани технически средства. Средствата ще бъдат предназначени единствено за мерки за пътна безопасност, а останалата половина ще постъпва във Фонда за пътна безопасност.
Камерите ще могат да засичат превишена скорост, преминаване на червен светофар, неправомерно движение в бус ленти, неизползване на предпазен колан, използване на телефон при шофиране и неспазване на пътната маркировка.
Електронните фишове обаче ще продължат да се издават от МВР. Общинската система няма да се използва за контрол на паркирането или за нарушения, за които се предвижда отнемане на шофьорска книжка.
До 1,6 млн. евро за първите 20 контролни точки
Според предварителните пазарни оценки една напълно оборудвана стационарна точка за контрол на скоростта струва между 55 000 и 72 000 евро с ДДС.
Изграждането на първоначална мрежа от 20 точки би струвало между 1,1 и 1,6 млн. евро. При разширяване до 50 точки инвестицията може да достигне 2,5–3,6 млн. евро.
Сумите са ориентировъчни и не представляват одобрено финансиране. Броят на камерите и необходимият бюджет предстои да бъдат определени. Допълнително ще трябва да се осигурят средства за метрологични проверки и техническа поддръжка.
Кои булеварди са сред възможните места за камери?
Сред примерните участъци, посочени в доклада, са Околовръстният път и булевардите „Цариградско шосе“, „Ботевградско шосе“, „Сливница“, „България“, „Черни връх“, „Цар Борис III“, „Тодор Каблешков“, „Владимир Вазов“ и „Ломско шосе“.
Разглеждат се и възможности за контрол по бул. „Брюксел“, бул. „Царица Йоанна“ и бул. „Никола Мушанов“.
Това са примерни локации, а не окончателно одобрен списък. Изборът ще бъде направен след анализ на катастрофите, честотата на нарушенията, натовареността на движението и риска за пешеходците. Схемата ще трябва да бъде съгласувана със Столичната дирекция на вътрешните работи.
Ще могат ли да се използват съществуващите камери?
Общината ще анализира и вече изградените системи за видеонаблюдение. Част от устройствата биха могли да бъдат включени в новата мрежа, ако отговарят на нормативните и техническите изисквания и преминат необходимите проверки.
За реалното установяване на нарушения ще трябва да бъде изградена единна информационна система за автоматизиран обмен на данни с МВР. Преди въвеждането ѝ в експлоатация са задължителни съвместни приемни тестове с продължителност най-малко 30 дни.
Ако СОС одобри създаването на работната група, тя ще трябва да представи конкретен доклад в срок до четири месеца. В него ще бъдат посочени първите места за контрол, необходимите средства, моделът за изграждане и поддръжка и възможностите за финансиране от бюджета на Столична община за 2027 г.
Предложението предстои да бъде обсъдено и от постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност на 2 ноември.
Снимка: Столица.бг
