В афиша на Университетския театър към Нов български университет (НБУ) се появи ново заглавие – „Театър ХХ век“. Авторският спектакъл на студентите по актьорско майсторство от БП „Театър“ (випуск 2024) поставя на сцена идеите на едни от най-радикалните реформатори на театъра. Представлението не просто разказва история, а влиза в диалог с фигури като Станиславски, Брехт, Арто, Гротовски и др., превеждайки техните търсения през езика на днешните млади актьори.
Проектът се отличава не само със своя образователен характер, но и с начина си на създаване – чрез дивайзинг процес, в който студентите са активни съавтори. Това е първото университетско представление в НБУ с антракт, както и първият подобен опит за самия режисьор – решение, което поставя допълнителни въпроси за ритъма и възприемането на спектакъла.
Режисьорът ас. Марий Росен работи за втори път с голям клас от над 20 студенти – избор, който остава по-скоро изключение в академичната практика и поставя специфични предизвикателства както пред педагогическия, така и пред творческия процес.
В екипа участват и част от преподавателите в департамент „Театър“ на НБУ – доц. д-р Ася Иванова, ас. Яница Атанасова, Мартина Апостолова и Марина Хараламбова.
В този контекст разговаряме с ас. Марий Росен за риска, избора и смисъла на подобен тип театър.
– Измина седмица от премиерата на представлението. Имаше ли реакция, която Ви изненада или Ви накара да преосмислите нещо?
– Смятам, че премиерата в този случай не е финалната точка на представлението – нито като структура, нито като сценична форма, дори като плът. За мен беше важно да видя реакцията на първата публика, за да преосмисля някои неща. Веднага разбрах, че все още може да се извършват някакви промени за доброто на представлението. Смятам да държа този процес „топъл“ още известно време.
– Има ли конкретни реакции от страна на публиката, които Ви изненадаха?
– Най-интересното е, че концепцията сработи. Публиката не е отегчена от това, че я занимаваме с „кухнинските“ процеси на театъра, а е любопитна. Дори когато не разбира всичко, остава ангажирана. Интересно е, защото се сменят средствата, тъй като става въпрос за девет различни имена с различни похвати и театрални средства, но това все пак я дръжи фокусирана в случващото се на сцената.
– От гледна точка на авторите и различните похвати, търсехте ли нещо общо между тях или пък да се зароди някакъв конфликт между тях при създаване на концепцията?
– Конфликт не е търсен. Авторите комуникират помежду си чисто исторически – някои са се познавали, някои са работили заедно, други не са се срещали, но са свързани. Взаимно са си влияели и са се променяли заради контакта помежду си. Няма „правилна“ и „грешна“ система – това е по-скоро обзор на едно взаимосвързано развитие.
– В процеса на работа у Вас проявили се някакво по-конкретно желание да проучите допълнително някой автор?
– Познавам повечето автори от студентските си години. Сега ги препрочетох всички, за да са по-свежи сетивата ми и да помагам на студентите, колкото мога. Не мога да кажа, че някой повече ме впечатли от друг. Давам си сметка, че съвременният театър, на който и аз съм представител в някакъв смисъл, борави с всички тях много свободно. Къде интуитивно, къде подсъзнателно, къде съвсем съзнателно. И някакси не могат да бъдат противопоставени. Те са извор.
– Има ли някой от тях, който повече резонира в днешния театър, и чиито теории и похвати по-лесно могат да бъдат използвани? Или е по-добре да използваме по малко от всичко?
– В днешно време ние се възползваме от всички тях. Да, някои са по-разбираеми, повече са намерили място в изкуството. Например Станиславски или Лий Страсбърг – тяхното търсене на правдоподобност, на истинност повече резонира. Например в киното, в по-натуралистичните представления, тези, които разчитат на чист разказ. В тези случаи автори като Станиславски, Михаил Чехов и Лий Страсбърг са по-лесни за възприемане от съвременния артист. Но съвременният театър комбинира различни системи и създава нови. Ние просто не можем да обхванем всичко в един спектакъл.
– За втори път работите с голям клас – повече от 20 души. Какви са предизвикателствата в такава голяма група?Това дава ли повече възможности или води до повече компромиси?
– Не, компромиси – в никакъв случай. В клас с много хора, смятам, че разумното е не да се търси подходяща пиеса, а по-скоро да се търси нов подход. Затова избрахме дивайзинг процеса – така всички участват. По някакъв начин отговорността кой колко може да поеме се превръща в личен избор на студента – всеки сам разбира за какво има сила. От наша страна целта беше да подкрепим тези усилия, и, ако видим, че те отиват към задънена улица, да пренасочим. Но всъщност всички бяха доста активни и това даде наистина добър резултат.
– Имаше ли момент, в който си казахте, че това няма да проработи?
– Още от момента, в който ми хрумна тази идея, страхът, че няма да проработи присъстваше в мен. Смятам, че ако артистът има много високо мнение за себе си, всеки път, когато поема в някаква посока, идеята да срещне собствения си „айсберг“ е абсолютно сигурна. Така че, да – при мен това винаги съществува. Освен това самият замисъл беше голяма хапка за второкурсници. Трябваше да се сложи повече „бензин“ в колата за по-дълго пътуване и да се форсира от време на време, но това не ми беше трудно. Хубавото е, че студентите откликнаха на тази преса и това доведе до вътрешно разширяване в самите тях. Не само през моя натиск, но и през техния личен.
– Какво бихте искали зрителят да постави под въпрос след този спектакъл?
– Собствените си представи за театъра и актьорската професия – какво стои зад кулисите и зад труда на артистите. Откриват се знания за нашето изкуство, които обикновено са затворени в академичната среда, а не излизат на повърхността. Това работи по посока на уважение към изкуството – защото то не е толкова просто да научиш един текст на изуст и да се престрашиш да излезеш на сцената, а съдържа изключително много вътрешно движение, вътрешна дисциплина, познания, които не всеки човек в ежедневното му се налага да има. Това е вид наука – изкуството ни е богато, многоплаството и сложно.
В представлението участват: Александър Желев, Бисерка Андреева, Велислава Славова (стипендиант на НБУ), Гергана Шопска, Даяна Филипова, Джулиана-Натали Ангелова, Диана Стоянова, Йоанна Зиновиева, Кирил Георгиев, Кристофър Терзийски, Лили Миланова, Магдалина Стоянова, Мадлен Делева, Мина Маркова, Паола Димитрова, Петър Василев, Полина Кузнецова, Преслава Боцева, Симона Епихова, Христомир Йорданов, Яница Димова, Александра Костова.
Следващата дата, на която може да гледате спектакъла е 2 април от 19:00 ч.
Вижте повече в събитието тук
Снимки: @mihaelaframes
