Мантинелата на моста при 4-ти километър на „Цариградско шосе“ беше възстановена вчера, 15 септември. Ремонтът идва 50 календарни дни след катастрофата с автобус №204 и поставя въпроса защо възстановяването на жизненоважно предпазно съоръжение по една от най-натоварените столични артерии е отнело близо два месеца.
На 27 юли автобус №204 губи контрол върху моста, пробива едната мантинела и навлиза в насрещното движение. Превозното средство пресича платното и се удря в ограничителната система от другата страна. Четирима души са откарани в болница. Насрещните автомобили успяват да спрат навреме и така е избегнат още по-тежък сблъсък.
Трафикът по ключовата столична артерия е възстановен, но постоянната метална защита не се връща заедно с него. До днешния монтаж участъкът остава с прекъсната ограничителна система. А мантинелата на мост не е декор. Тя е последната физическа преграда, когато водач изгуби контрол и автомобил, автобус или камион поеме към насрещното движение или към края на съоръжението.
Точен актуален брояч само за този мост не е публикуван. Историческа експертна оценка за целия булеварден коридор обаче сочи до 110 000 автомобила на денонощие. Ако потокът днес е от същия порядък, за 50 дни по „Цариградско шосе“ са възможни до 5,5 млн. преминавания. Това не е точен резултат за конкретната точка, а ориентир, който показва мащаба на риска, пише Столица.bg.
Никой не може да изчисли колко вероятна е била втора катастрофа точно там. Няма и публикувана оценка на риска от Столична община. Но съчетанието от мостово съоръжение, интензивен трафик, високи скорости и прекъсната постоянна мантинела означава огромен, но непремерен риск, оставен да съществува седмици наред заради забавеното възстановяване.
Колко важна е тази защита показаха и тежките инциденти по магистралите през лятото. На 24 юни край Зимница тир премина през разделителната мантинела и удари автомобил, а на 10 юли край Карнобат друг камион отново навлезе през мантинелата в насрещното движение. За тези участъци отговаря АПИ, но случаите напомнят защо пробив в ограничителна система не бива да остава неремонтиран седмици наред и в София.
Законът за движението по пътищата е конкретен. Чл. 3 задължава стопаните на пътищата след катастрофа своевременно да почистят платното и в едномесечен срок да заменят повредените предпазни съоръжения с нови. Катастрофата е на 27 юли, срокът изтича на 27 август, а мантинелата е възстановена на 15 септември. Това са 19 дни просрочие. Месецът трябва да се чете като краен законов предел, не като нормален срок за реакция. На мост с такъв трафик временното сигнализиране и физическото ограничаване на опасността трябва да се случат в часове, а трайното възстановяване – в дни. Да бъде пропуснат дори едномесечният максимум е не просто бавна администрация, а институционална безотговорност.
На хартия Столична община разполага и с изпълнител. На 24 юни 2026 г., малко повече от месец преди катастрофата, е подписан четиригодишен договор с „ЮПИТЕР 05“ АД за ремонт, доставка и монтаж на ограничителни системи. Стойността му е 3 408 612,54 евро без ДДС, а предметът включва възстановяване на съществуващи мантинели и работа по мостови съоръжения.
Дребният шрифт обаче показва как една опасна повреда може да потъне в процедура. Договорът не определя общ авариен срок от 24, 48 или 72 часа след катастрофа. Всеки обект се възлага писмено, а срокът се договаря отделно според обема и сложността. Записаните 24 часа се отнасят до уведомяване преди началото на вече възложена работа, а 48 часа – до оглед на гаранционен дефект. Нито едното не е срок за поставяне на нова мантинела след ПТП. Затова Столична община дължи конкретни отговори: кога е направен първият оглед, кога е изпратено възлагането, какъв срок е поставен на изпълнителя и как е било обезопасено мястото дотогава.
Без тези документи не може честно да се каже къде точно са изгубени 50-те дни – в администрацията, във финансирането и организацията на движението или при фирмата. Крайният резултат обаче е видим: до 5,5 млн. възможни преминавания, 19 дни над законовия срок и огромен риск, който не е бил публично измерен. Днес мантинелата вече е на мястото си, но случаят не приключва с последния затегнат болт. При следващ подобен инцидент цената на бавната процедура може да не се измерва само в дни.
