Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. Той е предизвикан от жестокото разпокъсване на страната ни от великите сили на Берлинския конгрес от 1878 г.: Княжество България било де факто свободно, Източна Румелия била, макар и формално, под османска юрисдикция, докато Македония си останала част от Османската империя. Великите сили определено не искали да допуснат на Балканите да се установи ново, силно и по всяка вероятност, проруско държавно образувание. Съединението е координирано от Българския таен революционен комитет (БРЦК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 г., подкрепен от българския княз Александър I Батенберг и ръководен от майорДанаил Николаев.